Васил Джаков - ученик от 8б клас на 137 СОУ спечели първо място в Първа възрастова група във Втори Национален Конкурс за есе - посветен на 150 годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и 120 годишнината от основаването на Народния музей.

gramota

 

Червената книга на фолклора

Когато чуя "фолклор", се сещам за песните, които слуша баба ми. „Рипни Калинке...", „Морен сокол пие...", „Ако умра ил загина", и т.н. Все в този дух... Освен нея не познавам друг, който да си пада по този жанр и си мисля, че след време тези песни просто ще се забравят. Или може би има и друг вариант - когато човек остарее, независимо какви са били музикалните му предпочитания, да се върне към народните песни. Нещо като връщане към началото. Или тогава просто започва да цени повече обикновените неща, които цял живот е подминавал.

Но това са само предположения. Не съм сигурен, че нещата стоят точно така. Но знам, че над хълмовете в Дъждовица в Родопите, едно село, в което спряхме за кратко преди месец, има един огромен камък, който стърчи над къщите. На вид не е нещо особено - висока пет-шест метра скала, облепена с някакви плочи и надписи, с нарисувани йероглифи и знаци, които не ми говорят нищо. В това няма лошо - аз само минавах край Дъждовица, няма как тези неща да ми говорят нещо. Странното е, че на момчетата, които карат колела в центъра на селото, също не им говорят.

„Какъв е този камък“, питам аз.

„Камък“, отговаря ми едно от момчетата, което е две-три години по-малко от мен.

„Как не се сетих, че е камък?!“, чудя се и аз.

След десетина минути един дядо ни обясни, че това е Молитвеният камък. На него хората от селото са ходили да се молят за дъжд преди шейсет години. Селото се казва Дъждовица, нали помните? Но не защото тук често вали дъжд, а защото в района вали толкова рядко и на хората в Дъждовица им се налага да се молят за дъжда. На турски Молитвеният камък се казва Алан кая. На турски селото се казва Ягмурлар. Записах си ги, защото ми се струва, че с историите е така - всичко, което не е записано, изчезва, все едно не е било. Защо иначе момчетата от селото не знаят нищо за Молитвения камък, който е под носа им? Защо казват, че няма нищо интересно в това село, когато ги питам какво да разгледам?

На мен обаче Молитвеният камък ми звучи супер - това е първият Молитвен камък, който виждам и тази история ми харесва. За разлика от историите, които баба ми ми разказва как като деца са ходели да носят цветя на един кръст на нивата. Кръст? На нивата? В София? Кой го интересува това? Това е било сигурно преди сто години...

Всъщност - не съм прав. Било е преди петдесет години и историята вече е забравена. Също както историята за Алан кая в Дъжджвица. Доколкото си спомням, баба ми, ми казваше, че ходели на онзи оброчен кръст веднъж в годината, през лятото. Ако годината била много суха, понякога ходели по два пъти. Сега, като си помисля - те май също са се молели за дъжд. По своя начин - в другия край на България... Носели и цветя и това е всичко, което знам...

С две думи - това е моето разбиране за фолклора. Истории, истории, които чуваме всеки ден и които подминаваме като незначителни. Хубавото е, че в един момент откриваме, че нещо в някоя история ни говори повече. И започваме да се вслушваме във всички останали песни, приказки и разкази.

Лошото е само, че не знам коя е думата, която отключва този интерес. Изобщо нямам идея как се задейства този механизъм. Ако знаехме вероятно нямаше да има запустели села, махали, в които живеят само един-двама старци, занаяти, за които никой вече не си спомня. Може би човек трябва да е дорасъл до този момент, когато ще погледне нещата около себе си и ще ги види с други очи - не защото са някакви изключителни, интересни, а защото са съвсем обикновени и затова са ценни.

Както казах, това са само предположения. Със сигурност знам, че ще попитам баба ми къде точно се е намирал онзи кръст от детството й. Може даже да отидем да проверим дали още е там. Една експедиция сред блоковете и къщите на крайните квартали, за да видим дали оброчният кръст е бил пощаден от времето и нравите. Вероятно ще си запша и истирията за този кръст, защото кой знае... Всъщност - никой не знае...

Предстоящи събития

През учебната 2016/2017 година, езиков и изпитен център АВО предлага курс по английски език за всички ученици от 1-ви до 6-ти клас, който ще се провежда в 137 СУ „Ангел Кънчев“ Повече>>

AvoBell obyava 2015

Нашите партньори

Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ Партньор на 137 СОУ

ucha se

Нагоре