137 СУ "Ангел Кънчев" -

Конкурс:

Приключи конкурсът за детска рисунка и съчинение на тема "Правата на децата", организиран от УНИЦЕФ и Az-deteto.bg .

Журито от УНИЦЕФ беше изключително затруднено, тъй като над 200 деца изпратиха своите съчинения, стихчета и рисунки.

От нашето училище има две деца с поощрителни награди:

Мария Василева - 8 клас - есе

Росита Борисова -  3 клас - стихотворение

---

ПРАВАТА НА ДЕЦАТА
(есе)

Задължително е човекът да знае своите права, както и да ги реализира на практика във всички аспекти на живота, които го засягат или заинтригуват. Пренебрегването и неуважението на правата му често води до варварски деяния, които разтърсват „съвестта” на човечеството. Появява се необходимост от създаването на един свят, в който хората ще се радват на умерена свобода на действията, словото и убежденията си; свят, в който ще са свободни от страх и лишения. В такъв илюзорен, но кармичен свят живеят всички деца, това е светът на детството.

„Детето е човек, който не е достигнал съзнателна възраст”. Тогава защо го подлагаме на това? Изпитание ли е детството?

Детето има правото да изисква зачитане на неговото мнение и уважение към личността му. То се нуждае от нормална семейна среда, в която не само да живее докато достигне съзнателната си възраст, но и да се възползва от правата си на основни нужди-храна, безплатно образование, здравеопазване. Всеки малчуган има и може да развива потенциала си в каквато и да е област, като определено трябва да бъде подкрепяно, но не и дискриминирано.Има право на закрила за нормалното си физическо, умствено, нравствено и социално поведение, въпреки етническата си и расова принадлежност.

Правата при по-малките се опират на основните човешки права, но подплатени с допълнителна грижа и защита. Защото детето е нещо чисто, нещо свято, то е невинно до момента, в който ще може да осмисля последствията от постъпките си. Обстоятелствата ,които влияят върху нормалното спокойно изживяване на детството често се оказват социално предопределени. Липсата на родители оформя в детското съзнание първичния зов за помощ, самовглъбяване, агресивност и порастване без детето да е готово да понесе всички трудности и задължения, без да е получило родителска подкрепа, поощрение и насърчаване. То потъпква потенциала си за узнаване на своите права, вълнуват го повече задълженията към себе си и към близките - да оцелее. Съществуват родители, които не са способни да изпълняват задълженията си на настойници. В тяхната среда детето най-често се чувства емоционално не добре, то е прекалено поощрявано, това му попречва да си изгради бъдещи проекти и амбиции, които да следва.

Всяко дете има право да му бъде осигурена специална закрила. Да му се отдава нужното уважение всекидневно, да задава своите въпроси към по-възрастните без те да се притесняват от отговора си - все пак никой човек не е съвършен. Ненужно е дори да се преструвате на перфектни, защото ние го усещаме. Детето има нужда от подкрепа и съдействие, но и от контрол. Не трябва да бъде изключително строго отношението към децата, защото те също имат правото да грешат, току що започва да се оформя характерът им. Те също имат правото на прошка дори, когато предизвикват гняв, възмущение и тежест.

В днешно време децата на България, децата на света се използват като марионетки - непрекъснато се говори за отвличане, продаване, поробване, умъртвяване, насилване, заплашване. Децата знаят, че е необходимо правата им да бъдат диктувани и закриляни от закона. Защо тогава са принудени да бунтуват срещу тиранията и потисничеството като последен изход? Защо това да пречи на развитието на децата?

Непрекъснато по-възрастните се замислят за защитата на правата на децата. Но, като че ли всичко свършва само с мисълта, а проблемът остава..., а децата страдат. Нека се обединим всички като едно цяло без расови, етнически, полови и религиозни отношения около идеите и реализацията за подкрепа на организациите, които пряко работят върху това от години. Нека помогнем на бъдещето! В нашите лица вие виждате бъдещето, то тогава бъдете по-милостиви, по-състрадателни и по-отговорни.

Всеки от нас се ражда свободен с равни права и достойнство. Всеки от нас е разумен, съвестен и отнасящ се към другите в духа на братството. Всеки от нас има право на живот и лична сигурност. Всеки от нас е равен с другите пред закона, всеки желае светло и сигурно бъдеще. Това не е сън, нито мечта, а порив към реалността, към нашите права. Моля ви не ни ги отнемайте и ние сме част от вас, просто сега растем...

Мария Василева

---

Детството си е мое

Аз съм мъничко дете,
игрите са в моето сърце.
Цял ден искам да играя,
за наука не мечтая.

Татко призори ме буди,
още сънен ми се чуди:
"Пак домашното е грешно!
Бързо ставай, че е спешно!"

Днес учителката ме изпитва,
двойката към мен политва.
Диктовката ли не е в ред?
Не, задачите реши напред!

Мама ме посреща в къщи,
на оценката се мръщи.
Ще науча, мила мамо!
Нека поиграя само!

Мили хора, моля спрете
и добре ме разберете.
Искам да играя с топчета,
да имам скъсани копчета,
да се катеря по дърветата,
топка да ритам с момчетата.
Мечтая с крилата ракета
да посетя оная планета
и смело да ви запитам:
- Тая суматоха защо е?
Нали детството си е мое?!

Росита Борисова